ПОПУЛЯРНОСТТА НА СВЕТОВНАТА МУЗИКА В ЗАПАДНИТЕ КУЛТУРИ

Терминът „световна музика“ е разпространен за първи път в етномузикологията (изучаването на музиката в или като култура) и навлиза в западната популярна култура като категория музикална стока през 80-те години. Това е опаковка от музика „отвън“ в популярна музика, предназначена предимно за западните потребители. В този смисъл световната музика обикновено означава незападни музикални традиции (напр. Пеене на истории в Мали, qawwali в Пакистан и аборигенска музика в Австралия); музика, която съчетава западни и незападни елементи (напр. нигерийски jújù и Afrobeat, сътрудничеството на Пол Саймън с южноафрикански музиканти); и не-масовата музика от фолклорни традиции или етнически групи в западните общества (напр. ирландска народна музика, салса в Ню Йорк, индийска бангра – сливане на фолклорна музика със западна популярна музика – в Лондон). Терминът е предназначен да изключи други маркетингови категории (например класически, рок), но границите му никога не са били ясно очертани и това, което се смята за световна музика, се е променило с течение на времето, повлияно от променящите се модели на западните музикални интереси.

ПОПУЛЯРНОСТТА НА СВЕТОВНАТА МУЗИКА В ЗАПАДНИТЕ КУЛТУРИ

Интересът на Запада към световната музика е имал още докато западняците са се срещали с други култури. Например, близкоизточният сантур е бил план за европейския пианофорт, а банджото произхожда от северозападна африканска лютня, адаптирана от африканците в Карибите. През ХХ век имаше ускорение на външните влияния върху музиката. Примерите включват „латинската инвазия“ от 30-те и 40-те години (чува се в музиката на Дюк Елингтън и Дизи Гилеспи); популярността на калипсо през 40-те и 50-те години (сестрите Андрю и Хари Белафонте); Бразилска боса нова през 50-те години; и южноафриканска вокална музика през 60-те (The Tokens’s “The Lion Sleeps Tonight”).

През 60-те и 70-те години се наблюдава скок в популярността на фолк и фолк-рок музиката, стимулирайки безпрецедентен интерес към световните фолклорни музикални записи. Folkways Records и Nonesuch Explorer Series на Elektra Records започнаха да отговарят на това нарастващо търсене. Няколко британски и американски популярни музиканти включиха световни музикални елементи в своята музика, например Джордж Харисън (индийски ситар и рага), Led Zeppelin (арабски мелодии) и Clash (ритъм на реге).

Джордж Харисън и Пол Саймън по-късно (заедно с Graceland) не само включиха световни влияния, но и „подготвиха“ музиката като етномузиколози. Музикантите излязоха на полето (Харисън в Индия, Саймън в Африка), „откриха“ музиката и я представиха на пазара в Европа и Северна Америка, като често се изявяваха със световни музиканти. Световната музика беше представена на слушателите от познати музикални личности със звездна привлекателност. Дейвид Бърн, Питър Габриел и Мики Харт последваха в този дух. Етномузикологът Стивън Фелд твърди, че западният опит на световната музика през 80-те години до голяма степен се е формирал от „сътрудничеството и курацията на поп звездите“ (Фелд 2000, стр. 149). С нарастването на популярността на световната музика, все по-голям брой звукозаписни компании започнаха да я предлагат на пазара.